Institutes outside Greece
Zadatsite viv drevnogretskata matematika i viv savremenoto gretsko ytsiliste” (“Задачите в древногръцката математика и в съвременното гръцко училище)
Abstract
dc:descriptionДобре известна истина е че, още от дълбока древност задачите са били неделима част, не само от науката математика, но и от обучението по математика. Дейността решаване на задачи се оказава една от най-трудните в обучението по математика. Tърсенето на възможности за намаляване на трудностите при усвояване на дейността решаване на задачи има своето място в научните изследванията. Една обща характеристика на съществуващите изследвания за математическите задачи и техните решения в обучението по математика е, че те третират проблема в логико-дидактически план. В тях историята в обучението на решаване на задачи почти не намира място и остава открит въпроса за генезиса на проблема. Отчитането на последното обстоятелство доведе до идеята, която беше формулирана от проф. Иван Ганчев. А именно, внимателен историческия поглед върху проблема за задачите и техните решения в древногръцката математика би породил полезни методически идеи, реализуеми в съвременното обучение по математика. В тази връзка ние направихме опит да изследваме проблема за математическите задачи и техните решения в обучението по математика, не само от съвременна методическа гледна точка, но и от историко-дидактическа гледна точка. След което се опитахме да използваме резултатите от историческия анализ за разработка на нови подходи за изучаване на задачите в днешното училище. ЗАГЛАВИЕТО на настоящият труд е следното:ЗАДАЧИТЕ В ДРЕВНОГРЪЦКАТА МАТЕМАТИКА И В СЪВРЕМЕННОТО ГРЪЦКО УЧИЛИЩЕ.ЦЕЛТА на дисертационния труд е Да се проучат мястото, ролята и дидактическите функции на математическите задачи в Древна Гърция и в съвременното гръцко училище и да се разкрият възможности и дa ce разработят подходи за повишаване качеството на обучението по математика, в онази негова част, която се отнася до решаването на задачи.ХИПОТЕЗАТА на дисертационния труд е:Системното включване на исторически и фолклорни задачи в обучението по математика и използване на системи от задачи, в основата на които се намират задачи-теореми (полутеореми) води до засилване на интереса и усъвръшенстване на уменията на учениците за решаване на математически задачи. За постигане на целта и проверка на хипотезата бяха направени изследвания в следните НАПРАВЛЕНИЯ:1)Бяха проучени характера , мястото и ролята на на задачите в древногръцката математика и в обучението по математика в исторически план;2) Беше проучено състоянието на проблема за задачите в съвременните гръцки учебници по математика за средното училище (гимназия, лицей); 3)Бяха направени анализ и оценка на използването на задачите в съвременното обучение по математика и очертани тенденциите в развитието на проблема за математически задачи в училищния курс по математика. Теоретичната основа и гляма част от практическта обосновка на анализа, оценката и тенденциите в проблема за задачите са българската методика на математиката и опита на обучението по математика в България.4)На базата на направения анализ оценка и забелязани тенденции на проблема за задачите в обучението по математика беше разработен методически вариант за по-пълноценното използване на задачите в обучението по математика в съвременното гръцко училище.5)Експериментално бяха проверени дидактическата целесъобразност и ефективност на основните елементи от предложения методически вариант за изучаване на математическите задачи в гръцкото училище днес.Работата е структурирана в 6 глави. Първата глава: ЗАДАЧИТЕ В СЪВРЕМЕННТО ОБУЧЕНИЕ КАТО ДИДАКТИЧЕСКА КАТЕГОРИЯ. В нея се проучват и анализират идеи от дидактиката на математиката, относно същността на математическата задача, структурата на решението на задача и целите, функциите и ролята на задачите в обучениетопо математика. Изложеното в тази глава е построено на основата на теоретичните постановки по методика на математиката на проф. И. Ганчев за задачите-компоненти и зоните за развитие и е възприета класификацията на математическите задачи в обучението на проф. Ю. Колягин. ИЗВОДИ:1)Всяка теорема, може да се разглежда като задача-компоннета на задачата, в чийто решение теоремата се използва.2)Едновременното извършване на дейностите “доказателство” и “изследване” при решаване задачи за построение приближaвa цел, задачи и функции на задачите в обучението по математика.3)Изучаването на задачите и като средство и като цел на обучението осигурява по-добри условия за овладяване на процеса “решаване на задача” от учениците.Втората глава: МАТЕМАТИЧЕСКИТЕ ЗАДАЧИ В ДРЕВНА ГЪРЦИЯ (ДО 4 В. СЛЕД Н. Е.)В нея се изследват и анализират: историческите сведения, достигнали до нас за задачите в Древна Гърция; алфабетичната система за записване на числата в Древна Гърция; появата на схемите за решаване на задачи; забелажителни математически задачи в Древна Гърция. Обръща се внимание на един малко известен факт, че думите като редица от букви също са интерпретирани като числа. Като илюстрация се посочва Илиадата, където стиховете на Омир въздействат не само с текстовия си смисъл, но и с техния числов смисъл. В работата са представени 15 групи исторически задачи от Древна Гърция кaтo напримeр Геометрично доказателство на формулата за повдигане на двучлен на квадрат, Задачи в “Eлементи” на Евклид, Задачи в съчиненията на Пап. ИЗВОДИ:В Древна Гърция (до Диофант) задачите са служели за затвърдяване само на избрани части от теорията, ( а не на цялата теория, каквато е практиката днес). Въпреки това по съдържание задачите от древногръцката математика и задачите от съвременната училищна математика си приличат много.1)Историческите факти показват, че задачите в Древна Гърция са прилагани и използвани в учебния процес и са имали предназначение да обогатяват математическата култура, както на обучаемите, така и на обучаващите.2)Доброто познаване на историята на математиката в Древна Гърция е ориентир при избора на математическото съдържание в съвременните учебници, както и при избора на дидактическата технология за овладяване на математическата дейност «решаване на задачи».Третата глава: ЗАДАЧИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО МАТЕМАТИКА В СЪВРЕМЕННОТО ГРЪЦКО УЧИЛИЩЕ.В нея са направени преглед на структурата на съвременното гръцко училище, харакатеристика на съдържанието на обучението по математика в съвременното гръцко училище и са очертани основните типове задачи, които се изучават в него. ИЗВОДИ:1)Съдържанието на обучението по математика в гръцката гимназия и първите две години на лицея не се различава съществено от съдържанието на математиката в средното училище в България.2)Основните типове задачи, изучавани в гръцкото училище днес са: задачи за построение, задачи за доказавне и задачи за изчисление. Съществуват и задачи за съществуване.3)Формата, в която са представени значителна част от задачите в съвременните гръцки учебници по математика вече е остаряла и не отразява съвременните тенденции в написването на учебници. За осъвременяване на обучението е необходимо не само да се промени формата на старите задачи, но и да се добавят нови задачи, които не са включени в учебниците по математика. Четвъртата глава: ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗШИРЯВАНЕ РОЛЯТА НА ЗАДАЧИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО МАТЕМАТИКА.В нея са изследвани възможности за разширяване на ролята на задачите в обучението по математика. На първо място са търсени възможности за разширяване на ролята на задачите при подготовката на учениците за усвояване на нови математически знания. Предложени са примерни системи от задачи, чрез които да се мотивира и улеснява въвеждането и изучаването на основни задачи за построение, доказване и изчисление. Например задачата за доказване на теоремата на Питагор или рeшaване нa урaвнението. На второ място са търсени възможности за разширяване на ролята на задачите при осъшествяване на пропедевтика. На трето място са търсени възможности за използване на задачите като средство зa повишаване на интереса към математиката. Историческите, занимателните и фолклорни задачи са ефективно, но все още малко използвано средство за тази цел. Например “Златното сечение” и една интереcна хипотеза за рaзпoложениe нa грaдoвeтe или алфабетичната система за записване на числата. Предложени са конкретни идеи за промяна в учебното съдържание по математика, с оглед включване във него на задачи от историята на математиката и фолклорни задачи. ИЗВОДИ:1) Дейността “решаване на задачи” оказва положително въздийствие при подготовката на учениците за усвояване на новите математически знания.2) Съдържанието на задачите и дейносттите при тяхното решаване е важно дидактическо средство за мотивиране на учениците за изучаване на математика.3) Историческите задачи, задачите с занимателан или фолклорен елемент са ефективно средство за повишаване на интереса на учениците към математиката.Пета глава: ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ И УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА УМЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ ЗА РЕШАВАНЕ НА МАТЕМАТИЧЕСКИ ЗАДАЧИ.В нея най-напред е направен опит на основата на идеи на Пойа и Ганчев да се очертаят от теоретична гледна точка основните предпоставки за формиране на умения за решаване на задачи. Отчитат се положителните и отрицателни страни, свързани с дедуктивната структура на знанията по математика и тяхното изучаване и се обосновава необходимостта от ново систематизиране на определенията, теоремите и задачите. В тази връзка е представена идеята за систематизация на теоремите, съобразно тяхното предназначение − Дидактическа система от признаци и Дидактическа система от свойства. На основата на посочената вече систематизация на теоремите по предназначение е направен опит за систематизация на задачи, които осигуряват както метод за изчисление, така и метод за постоение на отделни геометрични обекти. Основно място в тази глава заема въпроса за полутеоремите. Полутеоремата се разглежда като важен резерв за развитие на уменията на учениците за решаване на задачи, чрез скъсяване на пътя на разсъжденията при откриване и композиране на решението. Той се изразява в идеята за разширяване на обема на твърденията, които се използват наготово при решаване на задачи. Целта е да се осигури минималност на умствени усилия от страна на учениците при решаване на задачи. Във връзка с това предлагаме основните задачи, които са задачи-компоненти на много други задачи, (които ние нарекохме полутеореми) след като вече са решени в клас, да придобият статут на теореми и след това резултатите от тях да се вземат наготово. Идеята за полутеоремите породи редица въпроси. Например, «За кои математически понятия да де съставят и доказват и използват полутеореми?»; « Как да се формират умения за запомнянето и използването на полутеоремата?»; «Кои задачи да се издигнат в ранг на полутеореми?». В тази глава направихме опит да отговорим и някои от тези въпроси. Направени бяха конкретни разработки на системи от задачи по темите «Теорема за медианите в триъгълника», построени по идеята за полутеоремите. На елементарно, още непълно изследвано ниво приемаме, че основния критерий за издигане на една задача в ранг на полутеорема да бъде нейният «познавателен принос» − броят на задачите, на които тя е задача-компонента. Разработките са придружени със създадена за целта дидактическа система от oпрeдeления и полугoтoвни рeшeния. ИЗВОДИ:1) При изучаване на всяка теорема е необходимо да се посочват и развиват всички възможни дейности, за които теоремата може да служи.2) В гръцките и в българските учебници съществуват задачи, които могат да играят ролята на полутеореми, но на този етап те не са поставени на съответното място с оглед поставената цел.3) Явното формулиране на задачите полутеореми и подходящият избор и наредба на задачите, чийто решения изискват приложение на съответната полутеорема, създават предпоставки за подобряване уменията на учениците за решаване на математически задачи. Последната глава е посветена на проведения ДИДАКТИЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТВ нея са описани екпериментални изследвания направени в три направления (експеримента) по разглежданата тема − “Решаване на математически задачи”, “Решаване на математически задачи с помощта на полутеореми” и “Практическо използване на математическите знания”. Първият експеримент беше проведен с 264 ученика от втори (предпоследен) клас на лицея от общо 7 гръцки училища. Неговата цел беше проверка на нивото на знанията и уменията на учениците да решават математически задачи без използване на полутеореми и с използване на полутеореми (без предварително обучение по новия метод). Вторият екперимент беше проведен с 50 ученика от първи клас на лицея . Неговата цел беше проверка нивото на знанията и уменията на учениците да решават математически задачи с използване на полутеореми и без използване на полутеореми (с предварително обучение по новия метод). Третият експеримент беше проведен с 50 ученика от втори клас на гимназията. Неговата цел беше проверка на влиянието на практическите и фолклорни задачи върху интереса на учениците към решаване на математически задачи. ИЗВОДИ:1)Полутеоремите са ефективно дидактическо средство, чрез което може да бъдат подобрявани уменията на учениците да решават математически задачи.2)Практическите и фолклорни задачи “заинтригуват” и са добра предпоставака за създаване на интерес на учениците към решаване на математически задачи.Към труда има и 7 допълнения, чрез които се допълва и пояснява на някои места основния текст.Основната част от изводите, направени в резултат на това изследване вече бяха соъбщени. В заключение можем да направим ИЗВОДА, че:Проведеното теоретично и експериментално изследване създадеде предпоставки за уточняване, допълване и обобщаване на част от разработените до сега идеи в методиката на математиката за математическите задачи, които се отнасят до разкриване на възможности за разширяване на ролята на задачите в обучението по математика, засилване на интереса на учениците към математиката и усъвършенстване на уменията на учениците да решават матемтически задачи.Въз основа на направеното изследване, отразено в настоящия труд ние бихме си позволили да направим и някои конкретни методически ПРЕДЛОЖЕНИЯ за преструктуриране на учебното съдържание по математика. Целесъобразно е да се направи преструктуриране на уебното съдържание по математика в съвременните гръцки учебници в две направления. Първо от тях се отнася до включване на задачи от иторията на математиката и на задачи с фолклорен и занимателен характер. Второто направление се отнася до уточняване на задачите-полутеореми, техните места в съответните теми, както на вида и характера на задачите, свързани с тях.
Degree
thesis:*- Grantor dc:publisher
- Institutes outside Greece
- Year dc:date
- 2004
Author and committee
dc:creator, dc:contributor.*- Author dc:creator
-
- Σάλτας, Βασίλειος
Subjects
dc:subject × 24- Προβλήματα
- Ασκήσεις
- Διδασκαλία μαθηματικών
- Λύση μαθηματικών ασκήσεων
- Διδακτικό πλάνο
- Θέση των προβλημάτων στα αρχαία ελληνικά μαθηματικά
- Ρόλος των προβλημάτων στα αρχαία ελληνικά μαθηματικά
- Ασκήσεις στα σύγχρονα ελληνικά σχολικά βιβλία μαθηματικών
- проблеми
- задачи
- обучението по математика
- решаване на математически задачи
- логико-дидактически план
- мястото на математическите задачи в Древна Гърция
- ролята на математическите задачи в Древна Гърция
- задачите в съвременните гръцки учебници по математика
- Φυσικές Επιστήμες
- Μαθηματικά
- Κοινωνικές Επιστήμες
- Εκπαίδευση
- Natural Sciences
- Mathematics
- Social Sciences
- Education
Rights
- Language dc:language
- bul
Identifiers
dc:identifier.*- Identifier
- 10.12681/eadd/27017